ТЕОРИЯ НА Л.С.ВИГОТСКИ (1)

Iniziamo. È gratuito!
o registrati con il tuo indirizzo email
ТЕОРИЯ НА Л.С.ВИГОТСКИ (1) da Mind Map: ТЕОРИЯ НА Л.С.ВИГОТСКИ (1)

1. БИОГРАФИЯ-Лев Симеонович Виготски (17.11. 1896 Г. – 11.06. 1934 Г.)Смятан за баща на културно-историческата школа в психологията и е лидер на кръга Виготски. Роден е в Орша, Беларус, Руската империя. Завършва гимназия в Гомел със златен медал и постъпва в Юридическия факултет на Московския държавен университет, а малко по-късно започва да учи и в Университета „Шанявски“. През 1917 завършва и се завръща като учител по литература, естетика, история на изкуството, логика и психология. Организира лаборатория по психология към педагогическото училище и провежда в нея многобройни изследвания. Неговите интереси са главно в насока на психология на развитието, философия на психологията и теоретична психология.

2. БИБЛИОГРАФИЯ- „Педагогическа психология“, 1926 „Педология на подрастващия“, 1930 „Основни течения в съвременната психология“, 1930 „Етюди по история на поведението“, съвместно с Александър Лурия, 1930 „Въображение и творчество в детска възраст“, 1930 „Мислене и реч“, 1934 „Умствено развитие на децата в процеса на обучение“, 1935 „Диагностика на развитието и педологическа клиника на трудното детство“, 1936

3. ДЕТСКА ПСИХОЛОГИЯ- Виготски приема обучението и развитието на децата като механизми, работещи заедно за развиването на висшите психични процеси, напредъка на децата и тяхното приобщаване към средата. Чрез помощта и контактът ни с околните и връзката ни с нашата култура, ние моделираме поведението си, учим се и развиваме своята личност. Една от основните теории на Виготски касае детското обучение и се нарича "зона на близко развитие".Според него тази зона представлява наборът от способности, които човек може да изпълнява с помощ, но изпитва затруднения да извършва самостоятелно. С помощта на възрастните, децата постепенно напредват в развитието си, подобряват способностите си и ги надграждат.

4. СОЦИОКУЛТУРНА ТЕОРИЯ- Една от основните в психологията на развитието.Тя обръща внимание на влиянието на заобикалящата ни среда, хората и културата върху развитието и напредъка на децата. Виготски говори за специфичните за човека висши психични процеси, които първоначално съществуват във външната за психиката среда и едва по-късно, в процеса на интериоризация се превръщат в индивидуални психични процеси. Друг основен елемент от теорията е влиянието на културата върху нас и нашия живот. Чрез участието си в културните събития и използването на предмети специфични за нашия социум, децата научават какво е важно и какво могат да очакват при използването на определено поведение.Придобиването на знания(в учебни заведения, на улицата и т.н)оказва влияние върху нашето поведение, очаквания и мислене в бъдеще. Специфичните обичаи и нрави във всяка култура определят и правила, които са кодирани, както в ежедневните междуличностни отношения, така и в езика, който използваме.

5. Развитието на понятията според Виготски се формира от три основни стадия, които са и отражение на стадиите от развитието на мисленето у детето

6. Синкретично мислене. Образуване на неоформено и неподредено множество в ранна детска възраст. Характерни особености: значението на думата е неопределено докрай; неоформено синкретично сцепление от отделни предмети, слети в един образ в представата и възприятиятието на детето; неподредени синкретични групи предмети, образувани с помощта на други. Има 3 етапа: 1. Период на проби и грешки 2. Пространствени и временни срещи на отделните елементи на синкретичния образ - субективни връзки между предметите 3. Привеждане под едно значение на представителите на различни, обединени по-рано във възприятието но детето групи

7. Мислене (образуване на) с комплекси. Обобщенията са по структура комплекси на отделни конкретни предмети или неща, обединени вече и на основата на обективни връзки, действително съществуващи между тези предмети. На този стадий детето преодолява в известен смисъл своя егоцентризъм. Наличие на обективно мислене за сметка на синкретизма. Комплексното мислене е вече свързано мислене и едновременно обективно мислене. Конкретна и фактическа връзка между отделните елементи в комплекса (докато в понятията връзките са от един тип и са логически тъждествени, то в комплекса те са разнообразни, фактически). Има 5 основни форми на комплексната система: 1. Асоциативен комплекс - в основата му лежи произволна асоциативна връзка с който и да е от признаците; думите престават да обозначават отделни предмети, а само техните фамилии. 2. Колекция - характеризира се с разнородност на състава, взаимно допълване и обединяване на основата на колекцията; подбират се единични екземпляри като представители на цяла група; връзките и отношенията между предметите се установяват в практически действения и нагледен опит на детето. 3. Верижен комплекс - включва динамичното и временно обединяване на отделните звена в единна верига и пренасяне на значението през отделните звена на тази верига (страничен признак, липсващ в образеца, става водещ). Комплексното мислене има нагледно конкретен и образен характер, като за разлика от понятията, при този комплекс няма йерархични отношения на признаците. 4. Дифузен комплекс - обединяват се нагледно конкретни групи от образи или предмети чрез дифузни, неопределени връзки; дифузен комплекс представляват обобщенията в областите на ненагледното и непрактическото мислене. 5. Псевдопонятие - от външната си страна е понятие, а от вътрешната е комплекс; подбират се предмети, обединени на основата на някакво отвлечено понятие. Това е преобладаващата форма на комплексното мислене в ранната училищна възраст. Детето не създава своя реч, но усвоява готовата реч на заобикалящите го възрастни, т.е. то не създава съответстващите на думата комплекси, а ги намира готови, класифицирани с помощта на общи думи и названия. Благодарение на това неговите комплекси съвпадат с понятията на възрастните и така възниква псевдопонятието - понятието-комплекс. То е съединителното звено между комплексното мислене и мисленето с понятия. Партиципацията - отнасяне на някакъв конкретен предмет към два или няколко комплекса и оттук многоименното название на един и същ предмет - е правило на комплексното мислене. " Понятието е обективно отражение на предмета в неговата същност и многообразие; то възниква в резултат на рационална обработка на представите, в резултат на разкриване връзката и отношенията на дадения предмет с другите; то включва в себе си, следователно, продължителен мисловен и познавателен процес" - Виготски

8. Формиране на понятията - абстрактен синтез Понятието предполага не само обединяване и обобщаване на отделните конкретни елементи на опита; то предполага също така отделяне, абстрахиране, изолиране на отделните елементи и умение да се разглеждат тези отделени, отвлечени елементи извън конкретната и фактическата връзка, в която те са дадени в опита; анализа и синтеза са еднакво свързани с понятието. Фази: 1. Процес на абстракция - абстрахира се една цяла, недостатъчно разчленена вътре в себе си група от признаци, понякога просто по смътно впечатление за общност, а не на основата на отчетливо отделяне на отделните признаци. 2. Стадий на потенциални понятия - те са доинтелектуални образувания, предшестващи интелектуалните оценки; в най-елементарната си форма те се състоят в това, че ние очакваме или приемаме, че сходни поводи предизвикват сходни общи впечатления; абстрахиране от отделните признаци 3. Понятие - то възниква когато редица абстрахирани признаци отново се синтезират и получения абстрактен синтез става основна форма на мислене; единство между формата и съдържанието на понятието; решаваща роля играе думата. Има голяма разлика между образуването на понятието и неговото словесно определение (осъзнаването му). Анализът на действителността с помощта на понятията възниква много по-рано, отколкото анализът на самите понятия. Понятията имат своето естествено място в съжденията и заключенията, действайки като съставни части на последните - те са неотделима част от общата структура на съждението (съждението възниква в мисленето преди да възникнат отделните, отделени от него понятия; процесът на нагледното и действеното мислене също е преди понятийното мислене).

9. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА ТЕОРИЯ-Виготски налага историзма като подход за изучаване на човешката психика. За основа на теорията се приемат два постулата: 1.Психичната дейност има посредствен характер; 2.Психичните процеси произтичат от дейността на субекта.

10. Според Виготски в психологията съществува особеност отговаряща на ролята, която има създаване и употребата на оръдия на труда при осъществяване на производствена дейност - посредствен характер. Въвежда нова детерминанта - средството оръдие за дейност. Tази детерминанта е социална, защото оръдието има културно-исторически характер. С въвеждане на средството като социална детерминанта вече е възможно изграждане на нов подход към регулация на човешкото поведение – съзнателно, контролируемо, а не научно-инстинктивното. С уредите на труда Виготски приписва тази функция на думата - какво е сходството, както оръдието на труда опосредства връзката на човека с предметната среда, така думата опосредства човека с целия заобикалящ го свят. Думата и знака са символи - Виготски говори за словесните знаци. Разлика - оръдието е насочено да променя външния свят - знака е насочен към промяна на психичната структура на поведението на човека към който е отправен и човека който ги отправя.

11. Психичните функции дадени в природата Виготски нарича натурални и се превръщат във висши за съзнанието. Тези промени са възможни чрез интериоризация - функциите се зараждат в социалното пространство - детето с възрастните, а по късно се вграждат в съзнанието на детето. Виготски казва, че всяка функция се проявява два пъти: 1.Като социална - външна между хората т.е. интерпсихична; 2.Като психична - вътрешна осмислена приета от детето следователно като интерпсихична. Дефиниция - развитието на детето е в пряка зависимост от организираното въздействие на възрастните. Виготски се опитва да разкрие причината за развитието на отделните психични функции, а и на личността като цяло - разкриване на съотношението между вътрешни и външни психични функции. Общ генетичен закон /генезиса/ на културното развитие - всяка висша психична функция най-напред преминава през външен стадии на своето развитие, защото първоначално е социална психична функция, но и на личността като най висока степен на индивидуалното развитие. Виготски заменя формулата съзнание поведение със съзнание култура поведение - триада, и създава своята културно-историческа теория.

12. Въвежда психология на формата и изследва ролята на изкуството за личностното развитие. За него изкуството е оръдието, което предизвиква развитие на индивида, изграждане на личността. За Виготски изкуството радикално променя емоционалната сфера, която показва силно влияние върху организацията на поведение. Чувството първоначално е индивидуално, а чрез предмета на изкуството то се обобщава и става обществено. Виготски определя за единица на своя научен анализ естетическата реакция при автора и при възприемащия изкуството.Естетическата реакция трябва да се разглежда в чист вид, да се изключват различните вариации, защото тези вариации са предизвикани от недостатъчните социални умения на индивида. Виготски определя знака - индивида определя нива на развитие - дознаковото сигнално ниво и знаковото е вързано с културно-психологичните функции. Реално знака позволява на индивида да се обедини с обществото да възприеме социалните предписания. Това помага на Виготски да обясни как хората с определени промени /различни заболявания/ могат да общуват с културата на едно общество.

13. Съществуват две форми на регулация на поведението: 1.Биологична - консервативна и неосъзната от индивида; 2.Социално-историческа форма на регулация е съзнателна регулация. Психологическите изследвания според Виготски, трябва да се насочат към изследване на знаковите структури и от там разкриване на механизма на поведение трябва да се изследва връзката мислене реч, защото тя дава възможност да се разкрие същността на съзнанието, а от там и външната форма на проява на поведението. Виготски казва, че една мисъл не е последна инстанция тя е само причина за зараждането на други мисли, които могат да имат подбудителна сила или да носят емоционална оценка или да обозначават основополагането целта. Мисълта винаги носи волева и афективна тенденция - емоционална оценка от това, което ни заобикаля. Те са задължителни при изграждане на човешкото поведение и с опознавателните структури, позволяват да се усвоят от индивида на индивидуалните програми наложени в обществото.Виготски въвежда понятието речеви рефлекс - за него е решаваща роля културния факт а не физиологичния, които притежава знакова структура и за него речевите рефлекси на един индивид е системата от рефлекси за социален контакт. От начало те са основа за комуникацията постепенно преминава във вътрешен план и изграждат механизмите на поведение и причините за тези изменения. Виготски казва, че механизмите на самосъзнанието и познанието за другите са едни и същи. Ние познаваме себе си до толкова като се разглеждаме като други различни от себе си. Виготски въвежда понятието речеви рефлекс - за него е решаваща роля културния факт а не физиологичния, които притежава знакова структура и за него речевите рефлекси на един индивид е системата от рефлекси за социален контакт. От начало те са основа за комуникацията постепенно преминава във вътрешен план и изграждат механизмите на поведение и причините за тези изменения.

14. Виготски обосновава своя възглед за полярност на аутистичното и реалистичното мислене на основата на филогенетичното и онтогенетичното развитие. Именно от гледна точка на биологичната еволюция не е възможно аутистичната форма на мислене да е първична за психичното развитие. Също така, твърди той, егоцентричната реч не е задължителна предпоставка за егоцентричното мислене - егоцентричната реч не е страничен продукт, недостатък, а е важна преходна фаза. Приспособяването към действителността и потребностите са в неразривна връзка - приспособяването се направлява от потребностите. Аутистичното мислене, което представлява откъсване от действителността за получаване на удовлетворение във въображението, е продукт на едно по-късно развите. Аутистичното мислене дължи произхода си на развитието на реалистичното мислене и на неговата основна последица - мисленето с понятия. Според изследванията на Виготски, егоцентричната реч на детето много рано започва да изпълнява твърде своеобразна роля в неговата дейност - при затруднения в детската дейност, коефициентът на егоцентричната реч нараства почти двойно; тя е по-вероятно функция на реалистичното мислене и целесъобразното действие.Егоцентричната реч според Виготски е преходен стадий в развитието на речта от външна към вътрешна.Започвайки да разговаря със себе си, като с другите, при ситуации на затруднение, детето мисли на глас. На основата на егоцентричната реч на детето, отделила се от социализираната реч, възниква след това неговата вътрешна реч, която е основа на мисленето му - аутистично и логическо.

15. Основният извод, до който стига Виготски, е че развитието на процесите, водещи по-късно до образуването на понятия, се заражда през детството, но едва в преходната (юношеската) възраст съзряват, оформят се и се развиват интелектуалните функции, които в своеобразно съчетание образуват психологическата основа на процеса на образуване на понятията. Експериментално е доказано, че функционалната употреба на една дума или на друг знак като средство за активно насочване на вниманието, на разчленяване и отделяне на признаци, на тяхното абстрахиране и синтез е резултат от сложна активна дейност (опериране с думата или знака), в която участват всички основни интелектуални функции в своеобразно съчетание. Формирането на понятия е невъзможно преди употребата думите; мисленето с понятия е невъзможно извън речевото мислене. Именно с помощта на поставяните задачи, на възникващата и стимулираната потребност, на поставяните пред юношата цели, заобикалящата го социална среда подбужда и принуждава юношата да направи тази решителна крачка в своето мислене - крайно съществен функционален момент в развитието на мисленето, в който се постига единство между "съдържание" и "форма". Употребата на думата като средство за образуване на понятията е причина за "интелектуалния преврат" в преходната възраст - преминава се от непосредствени интелектуални процеси към опосредствани с помощта на знаци операции.