къща - музей "Райна Княгиня"

Plan your projects and define important tasks and actions

Get Started. It's Free
or sign up with your email address
Rocket clouds
къща - музей "Райна Княгиня" by Mind Map: къща - музей "Райна Княгиня"

1. Биография

1.1. Тя е родена на 18.01.1856г. в семейството на Нона Налбантска и свещеник Георги Футеков. Завършва панагюрското училище. На 13 годишна възраст училищното настоятелство я изпраща да продължи образованието си в известното Девическо училище в Стара Загора с директорка Анастасия Тошева. Петгодишния курс на обучение Райна завършва за четири, с отличен успех, похвална грамота и награда. През учебната 1874/75 година е учителка в девическото училище в Панагюрище. Тя е между инициаторките и основателки на женското дружество “Надежда” и девическото “Китка”, където жените и девойките се учат на любов към българските традиции. При подготовката на Априлското въстание – края на месец март 1876г., Революционният комитет и Бенковски, й възлагат да извеза Главното въстаническо знаме. Райна работи върху знамето почти месец, а помощ й оказват Цвета Зогравска, Мария Нейчева и Милка Узунова. На 20 април въстанието избухва преждевременно. На 22 април знамето е тържествено осветено. Церемонията започва от къщата на Пенчо Хаджилуков, превърната в щаб на Привременното правителство. Ето как самата Райна описва този неповторим ден: “На втория ден от свободата знамето беше довършено. Тогава. по желание на гражданите, аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги, Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна свобода”. На 30 април започва погромът на въстанието. Голямата дъбова врата на Попгеоргиевата къща е разсечена и турците нахлуват. Бащата е убит. По-късно Райна е арестувана и изпратена в Пазарджик, а след това в затвора “Имам Евине” в Пловдив. На нея, пратеникът на английския вестник “Дейли нюз” Я. Макгахан, посвещава един от вълнуващите си репортажи за Априлското въстание, озаглавен “Панагюрище: .......Със знаме всичко е възможно” с дата 10 август 1876г . Под натиска на чуждите консули в Пловдив е освободена на 31 юли. Изтерзана и болна заминава за Русия. Настанена е в Страстний манастир в Москва Дълго се лекува в Екатерининската болница. Написва своята “Автобиография“, осигурява стипендии за деца сираци от въстанието, завършва акушерство и е една от първите дипломирани акушерки в България. След Освободителната война, Райна се завръща в родината. Три години е преподавателка в новооткритата девическа гимназия в Търново, а през лятото на 1882г. се завръща в родния си град. Тук се омъжва за Васил Дипчев, участник в Априлското въстание. В семейството се раждат петима синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. През 1898г. семейството се премества в София, където същата година умира съпругът й. По-късно, при нещастен случай умира и синът й Петър. Поборническата пенсия не достига и тя работи като акушерка, за да даде образование на децата си. Скръбта и несгодите бързо стопяват силите й. Умира на 29 юли 1917 година в София.

2. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОЛЕКЦИИТЕ И ИЗЛОЖБИТЕ

2.1. ИЗКУСТВО

2.2. Райна Княгиня http://www.youtube.com/watch?v=J4DTpQIwtTo#t=15

2.3. ИЗЛОЖБИ

2.4. НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ

3. ИСТОРИЯ

3.1. Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и Михо. В този дом, на 18.01.1856г. се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня. На 3 май 1950г. къща – музей “Райна Княгиня” разтваря врати за първите си посетители като музей. През 1979/81г. е извършена основна реставрация на къщата. В бившата занаятчийска работилница “Керена”, на първия етаж е представена документално – веществена експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание. Етнографската експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка. Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки. През 1992г. наследниците на Райна Княгиня даряват къщата на Община Панагюрище. Повече от половин столетие, около два милиона и половина българи свели глави, минават през малката дървена портичка, за да се поклонят пред безсмъртното дело на Знаменоската и отнесат със себе си частица от родолюбието на една велика епоха.

3.2. Днешният исторически музей в Панагюрище е създаден на 20.01.1951 г. и е утвърден с решение на Колегиума на Комитета по култура и изкуство от 27.12.1966 г.

3.3. Той е научен и културно-просветен институт, осъществяващ опазването и съхраняването на паметниците на културата в Панагюрската община.

3.4. По профил музеят е общоисторически с Природонаучен отдел и съхранява във фондовете си над 18 000 музейни единици.

3.5. Изследва, документира и представя културни ценности с познавателна и естетическа цел.

4. ГЛАВНОТО ЗНАМЕ НА ПАНАГЮРСКИТЕ ВЪСТАНИЦИ

4.1. В края на месец март1876 г. Революционният комитет в Панагюрище и Георги Бенковски възлагат на Райна Попгеоргиева да извеза Главното знаме на панагюрските въстаници. На 22 април знамето тържествено е осветено и през дните на Панагюрската република гордо се вее на голямата врата на Хаджилуковата къща – Правителствен дом. По време на Руско-турската война 1877/78 г. знамето вероятно изгаря в конака в Хасково. По случай първото официално честване на Априлското въстание през 1901г., Райна Княгиня възпроизвежда Главното въстаническо знаме. Средствата за плата и сърмата са осигурени от комитета “20 април“. Райна бродира знамето в София. Няколко дни след тържествата в Панагюрище, знамето е носено на кон до Костина, по случай 25 години от гибелта на войводата Бенковски. В архива на къщата - музей се пази и снимка на Райна Княгиня със знамето от 1901г. с неин автограф. Снимката е направена в София, след като знамето е завършено. До своята смърт, Павел Койчев, панагюрски поборник, съхранява скъпата реликва “като очите си“, прегъната на четири ката, на всяка гънка с вестник, за да не се похаби, в една специална кутия, а на празника я изнасял на балкона, за да я гледа народа. След него знамето се съхранява от председателя на Поборнико -опълченското дружество в Панагюрище Иван Кузмов – Комитата. Неговият правнук, Петко Кузмов, разказва спомените на баща си: На 3 март и 3 май, когато са ставали тържествата по случай Освобождението и годишнините на Априлското въстание, знамето е изнасяно с музика от дома на Комитата в Драгулин махала и заедно с другите поборници са отивали на площада“. След смъртта на Иван Кузмов знамето се съхранява в читалището. По-късно, когато се създава къща-музей “Райна Княгиня – 1950г., то е експонирано там.

5. Изглед от музея

5.1. Къщата-музей.

5.2. Гостна стая.

5.3. Част от експозицията.

5.4. Съдове подредени в кухнята.

6. Местоположение на музея

6.1. Исторически музей: гр. Панагюрище-4500; ул. "Райна Княгиня" №26;

7. Сувенири